Зелен фонд

Учредихме Зеления фонд със следните цели:

  • за да опазим парковата среда на курорта
  • за да развиваме зеленото богатство
  • за да учим децата си на любов и отговорно отношение към природата

Дарете дърво на природата!

Със засаждането на първите седем дървета на 17 октомври 2008 г. бе учреден Зелен фонд на к.к. Св. Св. Константин и Елена. Инициативата беше в рамките на честванията на 100-годишнината от създаването на първия български морски курорт и цели да съхрани и обогати парковата среда в комплекса.

Фиданки от вида Lagerstroemia indica или Индийски люляк, посадиха областният управител Христо Контров, Варненският и великопреславският митрополит д-р Кирил и председателя на Варненската туристическа камара доц. Марин Нешков.

Журналистическа гилдия вече ще се мери с високите клони на младото кленово дърво, на което даде живот в парка на комплекса. Клен посади и Николай Николаев - зам.-председател на Надзорния съвет на „Св. Св. Константин и Елена холдинг"АД.

Концепцията

Засаждането на дърво е един от символите на човешкия живот, наред със създаването на дом и отглеждането на дете. В „Зеления фонд" на „Св. Св. Константин и Елена" всеки българин или чужденец може да посади едно или няколко дървета по различни поводи, символизиращи новото начало - раждане на дете, сватба, рождени дни или други поводи за себе си, за близки и приятели. Засаждането на дърво е и чудесен повод да научим децата си на любов към природата.

До фиданките ще бъде поставен знак с името на лицето, в чест на което е засадено дървото.

Всеки, който е засадил фиданка, ще получи и специален сертификат удостоверяващ вида на дървото и името на човека, за когото е направено това с подробна карта на гърба, показваща местоположението му. Възможно е и създаването на цяла гора на името на определена личност. След засаждането, за младите растения ще се грижи професионален екип паркови работници.

Целта на създаването на „Зеления фонд" е да се запази и обогати парка на комплекса, като се насърчават гостите да имат личен интерес и по този начин да опазват зеленото богатство на курорта.

Парк „Св. Св. Константин и Елена" добива сегашния облик поетапно. Началото му е поставено с решение на Варненската окръжна постоянна комисия от 1912 г., когато на общинския архитект на Варна е възложено изготвянето на цялостен проект за развитието на курорта. Най-старото дърво в комплекса е над 100-годишен полски бряст (Ulmus campestris), който се намира в двора на Международния дом на учените "Жолио Кюри" и се ползва със статут на защитено дърво.

Приключи ВТОРИЯТ ЕТАП на инициативата "ЗЕЛЕН ФОНД" за опазване на парковата среда на к.к. Св. Св. Константин и Елена.

Засаждането на дърво е оригинален подарък за вашите близки или приятели, който ще им остане за цял живот! В очакване сме на стартирането на III етап на инициативата "Зелен фонд"

Дървесни видове, които се засадиха в парка на к.к. „Св. Св. Константин и Елена" са следните:

Picea pungens - Сребрист смърч

Смърчът е дърво от средна величина със симетрична, широка и конична корона, с гъсти широко разперени клони, като върховете им са насочени леко нагоре. Достига от 12 до 15 м на височина и от 3 до 4,5 м на широчина. Листата му са вечнозелени твърди иглички, със спрецифичен светло сребристо-син цвят. Изключително студоустойчив, толерантен към суша повече от други смърчове, устойчив на определено количество атмосферно замърсяване. Понася топли и влажни атмосферни и градски условия.

Cedrus deodara - хималайски кедър

Достига до 50 м височина и 3 м в диаметър. Когато са млади дърветата имат конична корона, а старите овална. Клонките са хоризонтално разположени, леко увиснали в краищата. Игличките са синьо-зелени и заострени, дълги 3-5 см, групирани по 30. Цъфти Септември - Октомври. Шишарките са самостоятелни или по двойки, овални или цилиндрични. Те са с дължина 7-10 см, 5-6 см широки, заоблени на върха, синьо-зелени като са млади и червено-кафяви като узреят. Узряват между Септември - Неоември, а семената се разпръскват от Септември до Декември.

Juniperus Skyrocket - юниперус скайрокет

Много впечатляващо растение, заради издължената форма на короната. Младите растения са с диаметър около 30 см, а при зрялост - 60 см, при максимална височина от 5 м. Бледо-сивият цвят на короната не се променя много през годината, но е малко по-светъл през пролетта. Не изисква голямо място и стои добре с други строги форми или в група.

Albitzia - Албиция

Албицията със своите нежни, двойноперести листа и особено хубави, мъхести розови цветове е много красиво алейно и паркова дърво. Вирее на пропускливи, глинести почви и на топло, слънчево изложение. У нас може да расте само в Южна България и покрай Черноморието. Отглежда се лесно и може да я видите в почти всеки двор на крайморските къщи, където внася много екзотика, характерна за топлите райони в близост до морето. Цени се много заради красивата форма на короната си, светлата си листна маса и уникалните си тичинки. Албицията е малко дърво, 6-8 м високо, с широкочадъреста корона.

Catalpa bignonioides Aurea - каталпа

Каталпата е ефектно дърво, което вирее и в градските градини. Цъфти през лятото, но няма да цъфне, преди да достигне около 3 м височина. Не понася тежките почви и откритите ветровити места. Сatalpa bignonioides Aurea e жълтолистен и бавнорастящ сорт. Достига около 6 м височина, листата й са големи, меки и сърцевидни. Цветовете, които се поя¬вяват през август, са като цветовете на конския кестен - бели, с жълти и пурпурни петънца. Красиво дърво, но клоните му се чупят от силни ветрове.

Chamaecyparis lawsoniana Ellwoodii - Хамеципарис лаусиниана Елвуди

Вечно зелен бавнорастящ храст с конична форма, родом от западната част на Северна Америка, където е много популярен, заради добрата си приспособимост. Достига до височина 3 м със сиво- до синьо-зелено оперение и почти вертикално растящи клонки. Размножава се в края на лятото. Мъжките шишарки са синьо-черни с червеникава сърцевина. Женските са червено-кафяви, достигащи до 3-4 см.

Ginkgo biloba - гинко билоба

Гинко билоба е уникално дърво, което няма живи родственици. Видът е един от най-добре известните примери за "живо изкопаемо". Гинко е двудомно растение, т.е. едни от индивидите са женски, а други са мъжки. Вирее на надморска височина до 1500 м. Понася температури до -30 градуса. Достига височина до 50 м. Средният му годишен растеж е 50 см - 120 см.

Magnolia kobus Busching - Кобусова магнолия

Листопадно, ширококълбовидно дърво, достигащо височина до 30 м. Произхожда от Япония и Корея и издържа до -10 градуса. Цъфти през април-май, със снежнобели едри 10-12 см цветове, които се явяват още преди разлистването. Оперението му е от ароматно ухаещи, тъмнозелени листа, дълги 10-12 см и широки 4-6 см.

Acer - Явор

Високо широколистно дърво, с петделни, леко назъбени листа, през есента с жълта окраска. Широко приложение намират декоративните форми на вида според формата на короната и окраската на листата. Достига над 20 м височина. Издържа до температура -15° C. Цъфти през април-май, като цветовете са прости, жълти, до 2 см. Acer pseudoplatanus е сянкоиздържлив

Magnolia Grandiflora - Магнолия

Отглежда се на места, защитени от силен сух и топъл вятър, който унищожава нежните й листа. Магнолията се смята за „трудно" растение. Тя расте бавно, с времето достига 6 м височина. Цъфти между юли и септември с ароматни кремавобели цветове. Някои видове издържат до -25 градуса.

Lagerstroemia indica - Индийски люляк

Листопаден голям храст или малко дърво, което разгръща цветовото си великолепие само ако лятото е топло и слънчево, а есенните дни - златни. Цветовете, които в зависимост от сорта, са бели, розови, червени, виолетови и красиво накъдрени, се появяват само по върховете на дебели едногодишни стебла. Тъмнозелените листа са елипсовидни или продълговати, клоните четиристенни, а стволът блести като коприна. Цъфти от август до октомври.

Tilia ssp. - Липа

Едролистната липа достига височина до 40 м и се отличава от другите видове липи по кората си, която е по-груба, по-силно напукана и почти черна. Листата са тъмнозелени отгоре, а отдолу са светлозелени и почти голи по цялата си повърхност.Венчелистчетата при пълно разцъфтяване са разперени встрани. Плодът е топчест, с 4-5 изпъкнали ребра силно вдървенен и твърд. Липата е едно от най-медоносните дървета.

Cupressus leylandii - Кипарис лейланди

Дървото е чист хибрид между кипарис Монтерей и аляски кедър. То е култивирано в края на 19 век от С.Ж. Лейланд. Младите растения могат да растат с над 1 м за година даже върху бедни почви. Достига до внушителната височина от 15 м. Кипарисът формира плътна, овална или пирамидална корона, ако не е подкастрян. Неговите финни клонки понасят и сериозно кастрене, за да оформят плет, ветрова или слънчева преграда. Зеленото му оперение е съставено от меки листенца на плоски клонки, които са синьо-зелени при възрастните индивиди и светло зелени при младите.

Gleditchia n.Aurea - Гледичия

Гледичия е дърво, достигащо у нас до 20 м, с дълги до 10 см прости или разклонени, остри, червенокафяви шипове. Листата са перести или двойно перести, 20-30 см дълги. Цветовете са жълтозелени, събрани в сбити гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на листата. Плодът е сърповидно извит или надлъжно усукан боб, 30-45 см дълъг и 3-4 см широк. Цъфти през юни - юли, а плодовете узряват септември - октомври. Произхожда от Северна Америка.

Pseudotsuga douglasii - Дугласка ела

Иглолистно дърво от семейство борови. Височина 60-100 м. Родина - западните части на Северна Америка. Отглежда се в Европа, включително в България. Дървесина - тежка, плътна, съдържа много смолисти вещества, кората - танин. В България е направен опит за масово използване на дугласката ела в залесителната практика в района на гр. Шипка.